България отбелязва 80 години от спасяването на българските евреи. Събитие, останало в историята като престъпление срещу човечеството. А денят 10-ти март се признава за официален с решение на министерски съвет от 2003-та година като датата, в която отдаваме почит към пострадалите от холокоста. И така всяка година във всички градове у нас се провеждат редица инициативи по този повод. В регионалния исторически музей във Враца от днес е обособен кът със свидетелства за живота на евреите тук, които въпреки, че не били много, са били неизменна част от населението.
Мая Антова, историк в РИМ - Враца
"Те са варирали от 2%, до тенденцията да намаляват до 0, 5 % от населението на града, но така или иначе е имало такава общност. Тя е живяла в квартал Кимера, имат своя молитвен дом, така наречената хавра, която може да се види на едното табло. Има ли са свои организационен, религиозен и културен живот".
За живота на общността разказва евреинът Яко Челибонов, който се ражда, живее, работи и умира във Враца.
Мая Антова, историк в РИМ - Враца
"В едно много пространствено интервю той разказва не само за себе си, а и за живота на евреите. Онова, което прави сериозно впечатление, когато го питаха интервюиращите на няколко пъти дали се е чувствал дискриминиран. Отговорът му беше категорично не. Единственият момент когато го е чувствал е когато се е явил на военна комисия, когато не му позволяват да влезе като войник и го пращат в трудови лагери".
Всъщност чрез именно тези трудови лагери са спасени стотици хиляди евреи по онова време.
Мая Антова, историк в РИМ - Враца
"На второто табло виждате свидетелства за евреи, които са работили в трудови лагери. Тези трудови лагери всъщност са били по-малкото зло, защото това е бил официалния аргумент българските евреи да не бъдат изпратени в лагерите. Цар Борис III се мотивира пред Хитлер, че тези хора са му били нужни като работна ръка".
Така България едновременно спазва споразумението си като съюзник на Германия и помага на част от българските евреи да оцелеят.
Мая Антова, историк в РИМ - Враца
"От старите предели Цар Борис III е успял да ги спаси, но не е успял да спаси тези от новите. Става дума за беломорието и Македония. Там юридически стоят нещата по-различно защото това са територии, които стоят временно в границите на България. Ангажиментът, който България има към Германия е свързан с депортирането на малко над 11 хиляди евреи. В споразумението от 42-ра година е трябвало България да придвижи 20 хиляди. Тоест е трябвало и над 8 хиляди да бъдат изселени от старите предели".
Така се стига до ситуацията, в която Цар Борис III е принуден да транспортира евреите до лагерите в Германия, няколко дни преди 10-ти март обаче нещо се случва.
Мая Антова, историк в РИМ - Враца
"Изтича информация, активизира се обществеността. Под председателя на Народното събрание Димитър Пешев инициира събиране на подписи от депутати, които категорично заявяват пред царя и пред правителството на Филов, че не са съгласни с това. БПЦ също активно се намесва в спасяването на евреите, тук сме показали двама от митрополитите. Царят дава разпореждане депортирането от старите предели да спре и към лагерите на смъртта отиват само онези от Беломорието".
И от тогава до ден днешен всяка година на този ден си спомняме за онези, които отидоха до лагерите на смъртта и там останаха завинаги. А изложените документи и снимки в РИМ ще останат тук до края на април.
