Петдесет и четири процента от българските ученици са под критичния минимум за знания и умения по математика, 53% не притежават елементарни умения за четене, а 48% имат сериозни дефицити по природни науки. Това показаха резултатите от изследването сред 15-годишни в 80 страни, по Програмата за международно оценяване на ученици PISA, според което България е на последно място в Европейския съюз. Според директорът на СУ "Отец Паисий" във Враца за този феномен си има и причина.
Евелина Стоичкова, директор на СУ „Отец Паисии“ - Враца
"Мисля, че проблема е комплексен. От една страна бързата комуникация в дигиталните коридори, позволява на младия човек да не мисли много какво прави защото той може да не изразява чувствата си, а само да лайкне или да хейтне, но това го лишава от възможността той със думи да изрази чувствата си. Това намалява капацитета чисто четивния. Другото, което е, че на никой не му се четат книги".
Цветан Тодоров е едно от младите попълнения в учителското съсловие. За три годишния си стаж като преподавател забелязва, че доста от родителите на неговите ученици са малко ангажирани с учебния процес.
Цветан Тодоров, учител в с. Баница
"Един от наболелите проблеми може би е възпитанието. Ние в училището се опитваме да изградим някакви навици, които в семейстово не са изградени. От семействата в повечето случаи не виждаме обратна връзка".
Проблемът е решим, категорични са преподавателите.
Евелина Стоичкова, директор на СУ „Отец Паисии“ - Враца
"Грамотността ще се оправи тогава, когато се върне усещането за книжовност, за писмовност. За мен по -трудно е функционалната грамотност. Четенето с разбиране".Цветан Тодоров, учител в с. Баница
"Моят апел е към родителите да направят така, че децата им да бъдат по отговорни. Да ги развиват в различни направления, защото ако не го направят тяхните заложби остават заключени някъде в тях".
Най-често този проблем се среща в училищата в малките населени места, както и сред малцинствените групи.
