Традиция в Чипровци е седмица преди Рождество близки и приятели да честват заедно половинвековния брак на двойки от балканския град. Тази година златна сватба имат 16 семейства, една от двойките отбелязва шест десетилетия съвместен живот.
Йорданка и Михаил Павлови или както всички ги знаят Данчето и Матушко са женени от 50 години. Създали са дом, отгледали са две деца, сега се радват и на внуци. Не са напускали за дълго родния град и не съжаляват, че са останали тук, където са корените им.
Йорданка:
Ние бехме просто приятели, в училище заедно сме учили, в Монтана той учеше и аз учех, отиде войник, дойде си на отпуска и решил, че трябва да ме взима.Михаил:
Дайдох тука, като граничар с войнишкия нож. И требваше да се прави тържество в ресторанта, майка ми и баща ми викат – ние сме голема рода, тука, дом в двете стаи се събираме,…идвам се тука, ножлето .., отидох при майка й и баща й – ама ти си войник – ей, или я давате, или нема да се разправям.. и я доведох, те това е, какво има да се чудим.
Йорданка:
Ние не сме имали проблеми, живели сме със стари хора, не мога да кажа нищо лошо за никой, те са трима братя, в една къща сме били, както казваше баба ми – където има печка, там има и пушек.. две деца сме си отгледали, две внучета имаме, сега в къщи аз с килима, той нагори, надолу.. не сме излизали от Чипровци.Михаил:
Бил съм у мината, пенсийката ми е добра, нейната е по-малка, но стигат ми. Какъв съм бил преди, такъв съм и сега, ако имам 1 лев, харчим 80 ст…, цигарите отказах на 30 години, по кръчми усетих, че е вредно за мене по заведенията да ходим, а съм ходил всеки ден, сега в къщи си пием, в къщи от това винце по една чашка, сутрин, на обед и вечер, ракийка , винце … да е жива и здрава бабата да ми готви, това ни е живота.
И въпреки, че Михаил е на завидна възраст, още има планове за бъдещето.
Михаил:
Имам уговорка с дядо Сионий като станем на 100 години да ме кръсти. Така е станало, че не са ме кръстили, никой не ни е пречил, бил съм член на БКП, бил съм шеф по мините, съобразявал се да не пречим на другите, и да работим за държавата и за семейството си… никой не може да ме промени…
Михаил скоро е закрил фейсбука си - недоволен от политиците и от журналистите.
Михаил:
Фейсбука го закрих, защото не ми позволиха да поздравим Путин+ Видел съм добро,добро съм видел от много руснаци, няколко пъти съм бил в Русия , в Украйна. Тука са работили …също от журналистите, малко са такаЙорданка:
Не е капризен, какво сложим на масата, това е, няма забележки. Малко повече говори, това е..
Скромност и доброта, това са най-ценните човешки качества на двойката.
Йорданка:
Търпение, взаимно уважение и отстъпчивост, нямаме надмощие един над другия, никога в тия 50 години не сме се опитвали един да бъде над другия За мене това е едно християнско семейство, след като са се събрали , трябва да вървят ръка за ръка….
Именно на това Йорданка и Михаил учат децата и внуците си.