И тази година водите на язовир "Огоста" не успяха да потопят църквата на някогашното село Живовци. Въпреки това, половин век след изселването, потомците на живовчани въздишат за красивия си храм, който вече не може да бъде спасен.
Отдалеч храмът изглежда все така здрав и стабилен, изправен като страж край водите на язовира. Приближиш ли до него обаче, виждаш дълбоката пукнатина, през която вече проникват слънчевите лъчи. Разрухата отдавна е обхванала и вътрешността на храма.
Антоанета Георгиева:
Жалко, че такъв паметник, който въпреки атмосферните условия и толкова години изселено селото все още съществува. Църквата е построена от майстор Лило, един от най-добрите майстори на Живовци.Спомням си училището което беше до черквата, тука са минали моите детски години, но след като започна изселванет на селото много хора си отидоха ей така, изведнъж, от мъка по селото.
Село Живовци е заличено от картата в края на 60-те години на миналия век, къщите, автобусната и ж. п. спирката, чешмата и кладенците отдавна са на дъното на язовир „Огоста”. Но споменът за тях още е жив.
Антоанета:
Хубаво беше селото, весело, с пет музики много празници и обичаи се честваха, зимния събор на селото беше Ивановден защото почти във всяка къща имаше Иван. Пролетен бал се организираше, вечеринки имаше .Всичко, което се прави тука е на доброволни начала, но самата църквата не търпи някаква намеса, защото времето си казва думата.
Богатство е това, което остава след нас, изгубената църква на Живовци наистина ни прави по-бедни, коментират хората.
