В деня на вота за парламент отиваме в най-малкото село на Северозапада. Истинско изпитание е пътят до берковското с. Рашовица. А в самото село дори няма път. Така живеят жителите на Рашовица, които са само петима.
Людмил Станев – жител на с. Рашовица
Пълна трагедия. До сега съм разбил три коли, като имате предвид, че едната от колите е чиста нова кола. А знаете ли колко пъти съм ходил при кметовете и всеки казва „няма пари“. Е т‘ва е оправданието.
А при възникване на проблем с водопровода, разкопаният участък от ВиК не се възстановява и така кратерите по улиците се множат. Но по-големият проблем за хората са честите аварии на тока и водата.
Людмил Станев – жител на с. Рашовица
Токът беше на 160 V и съм ходил 4 години поред и съм подавал молби и след 4 години като отидох в енергото и те ми казаха „ми вземете пуснете една молба“. Еее това е вече… Развиках се и тогава на другия ден шест коли, смениха кабелите и сега слава Богу имаме 220 V ток.
Заради негодната вода за пиене в селото, хората пътуват до Вършец за да си налеят от градските чешми.
Людмил Станев – жител на с. Рашовица
Събираме за миене на съдове и ние да се къпем с дъждовна вода. Събирам от улуците, имам отзад пет варела и един от 1000 л бидон и така скърпваме положението.
Но най-много им тежи, че няма обхват на мобилните телефони и при спешна нужда ще трябва да се справят сами.
Людмил Станев – жител на с. Рашовица
И само казвам „да разчитаме на Господ“, е т‘ва е.
На прага на зимата получили и отказ от община Берковица, да им доставят дърва за огрев.
Людмил Станев – жител на с. Рашовица
Сега как ще карате зимата? – Ох, не зная, не знам събираме тук съчки и разни такива сухи дръвца и цепя ги и в печката.
Храна и лекарства си набавят веднъж месечно от Монтана, със собствен превоз, т.к. до селото отдавна няма междуселищен транспорт.
А някога тук в селото е имало спирка и хората са чакали автобуса, за да се придвижат до съседното село.
