С упоменателна панихида в храм „Свето Възнесение“ бяха почетени жертвите от бомбардировките над Враца. Заупокойна молитва отслужи врачанския митрополит Григорий. А пред Мемориала на загиналите в знак на признателност бяха поднесени и цветя.
Калин Каменов – кмет на община Враца
На този ден отдаваме почит и уважение към паметта на всичките 124 загинали наши съграждани, вследствие на американо-английските бомбардировки над Враца, на жертвите, които е могло да живеят дълго, но заради войната са си отишли наистина по най-нелепия начин. И днес, когато до нас се случват военни действия, трябва да се замислим и да бъдем мъдри, защото заради грешните политически решения и войните, които се случват, си отиват мирни граждани, което не трябва да се случва. Затова днешният ден трябва да ни напомни, че трябва да бъдем мъдри и умни, за да избягваме такива конфликти, заради които си отиват мирни граждани.
На 24 януари през 1944-та е трябвало да бъде бомбардирана и София.
Мая Антова – историк към РИМ Враца
300 бомбардировача са се стоварили над столицата, но там е имало мъгла. Не са се виждали точките, които е трябвало да бъдат бомбардирани и затова, след като поне 40 минути са кръжали над София, самолетите тръгват в различни посоки.
Значителна част от бойните летателни апарати идват над Враца и градът се оказва мишена.
Мая Антова – историк към РИМ Враца
380 бомби са хвърлени над града за около 40-50 минути. Точно по обяд, когато хората са били обедна почивка, когато една голяма част от тях са били по домовете си, т.е. тези нищо, така, не очакващи хора, нищо не е предвещавало подобно нещо.
Освен жертвите, при бомбардировките са ранени и още 250 души, а без покрив остават над 1 600 врачани. Напълно унищожени са много къщи и обществени сгради, включително сградата на читалище „Развитие“, църквата „Св. Св. Константин и Елена“, занаятчийското училище.
Мая Антова – историк към РИМ Враца
Когато една държава е във война, не бива да се заблуждаваме за това, че може да има някакво междинно положение. Когато България обявява война на Съединените щати и на Великобритания през декември 1941 година, тази война е обявена като символична. Нали всички виждаме, че тази война НЕ Е символична? Тази война е съвършено истинска, в нея са умирали хора, независимо, че България не изпраща армия на фронта. И са очаквали тогавашните политици, че, някакси, България се намира в някакво междинно положение. Във война като на война!
Цветя в знак на почит пред мемориала поднесоха врачански общественици, общински съветници, представители на институции, политически партии и граждани.
