Обръщаме поглед към малките населени места, където битовата престъпност е силно изразена. Хората обикновено напускат родния си дом, за да търсят препитание в по-големите градове. Така къщите по селата биват обитаеми само през лятото, а това се оказва златна възможност за вандалски прояви и кражби. Има ли решение на проблема и помагат ли институциите в подобни ситуации?
Родната къща на Кристина от врачанското село Селановци вече няколко пъти е разбита. От 2016 г. насам част от покъщнината малко по малко изчезва, заради подобни набези.
Кристина Макавеева - потърпевша:
Беше влязъл крадец, който е известен в селото. Изнесе сума покъщнина - фризери, телевизори, старинно радио, на баща мми костюми. Въпреки многобройните ни жалби до полиция и прокуратура, опити да спасим имота си, нищо от тези погроми не беше предотвратено.
Къщата е необитаема от много години, но всеки път когато Кристина посети бащиния си дом, остава изумена от поредния вандалски акт. Преди две години, жената наела фирма с багер за да почистят двора, който се бил превърнал в сметище и да изхвърлят стари мебели от къщата.
Кристина Макавеева - потърпевша:
Момчетата на втория ден ми се обадиха, че от къщата липсват вещи, които бях казала, че искам да останат след почистването и аз веднага се обадих на полицията в Оряхово, даже си представях, че те ще вземат отпечатъци.
Кристина обаче получила обаждане от нейна роднина, която й признала, че е позволила на мъж да влезе в къщата и да изнесе печка на дърва. Мъжът обаче си позволил да вземе още - хладилник и детско легло, опитал да влезе и в мазето, като разбил и вратата.
Кристина Макавеева - потърпевша:
Това лице е известно в Селановци, показаха ми го местни хора, обикаля селото с колело на което е завързана детска количка.
Жената е възмутена, т.к. за кражбата няма заведена преписка или образувано досъдебно производство. Такова последвало едва след като подала жалба до МВР в София и уверили Кристина, че разследването продължава, но как и от кой, не било ясно. За съжаление няма село във Врачанско в което да не е разбиван необитаем имот. Над 50 са необитаемите къщи в село Малорад, но крадците успешно влизат и в домовете на самотно живеещи възрастни хора.
Пенка Лонтовска - жител на с. Малорад:
Е на мазата са ми разбили дървенията и като взема да отключвам, оно се вади с все това да къде слагам катинара.
Марияна Христова - жител на с. Малорад:
Миналата седмица на 1 май ги разбиха пак. Това де чудно що нищо не е взето, само едно желязо е взето. Първият път само разбишкано беше.
Сега Марияна се надява да се справи с престъпниците, като постави видеонаблюдение.
Марияна Христова - жител на с. Малорад:
Камери чакам да ми сложи, купила съм ги вече и чакам едно момче. Дано да ги е страх вече и да не идват.
А Пенка смята, че е безсилна срещу подобни извършители.
Пенка Лонтовска - жител на с. Малорад:
Могат и да ме нападнат и да ме прибият, я кво да направя. Нямам никой, сама съм. Тук ще седя дор де умра, па ако рече господ да ме взима отведнъж много ще бъдат доволна, ама не знам кога ще ми пратят телеграма.
В някои селища проблемът с вандализма е решен, с наемане на охранителна фирма, срещу месечна такса. Не всеки обаче може да си позволи подобна услуга. Оказва се, че заради силно изразената битова престъпност, застрахователните компании отказват да застраховат необитаеми имоти, с мотива, че:
Кристина Макавеева - потърпевша:
Била рисков обект и се намирала на територия на вандализъм. Не разбирам за каква Европа изобщо ми говорят тука, цари пълен хаос и беззаконие и не може да си опазим имотите. Тук се обръщаш към институциите за помощ на които плащаш данъци и те не реагират. Това е пълна абдикация.
Повечето хора дори не подават сигнали до органите на реда, т.к. са убедени, че полицията и прокуратура не правят нищо за разрешаването на подобни престъпления. И както в повечето ситуации в България, така и в тази, човек трябва да се спасява сам и да разчита единствено на себе си.
