Да споделиш болката на другия, да помогнеш на хора, изпаднали в беда, да си съпричастен, да съчувстваш на чуждото нещастие – това е едно от най-благородните неща, присъщи на човека.
Но днес живеем в сложно и напрегнато време и все по-рядко „отваряме“ себе си. Светът е нажежен до бяло от динамиката и силата в непрекъснатите ни опити да покажем кой е по-силен, по-добър, по-голям. Всеки ден се срещаме с остри погледи, с лоши думи, удряме, удрят ни, крещим и падаме, ругаем. Повярвахме, че сме себични, подли и страхливи. Че имаме себе си и това е достатъчно. Повярвахме, че всички сме еднакво малодушни и самолюбиви. Че отчуждението и амбицията са ни отнели добротата. Усъмнихме се, защото мислехме, че всеки води своята битка сам за себе си и сам със себе си. Така сме притиснати от ежедневните проблеми, че не забелязваме страданието и ужаса, докато не ни връхлетят с цялата си ярост. И дори тогава предпочитаме да сочим чуждите грешки и да се крием зад чужда вина – на държавата, на политиците, на стихиите, на природата… Нещастието е абстрактно, докато не ни разтърси и не ни остави без близки, без домове, без дрехи, без обувки, без храна, без вода, без сили и без вяра …
Тези дни това се случи с други хора – хора, които не познаваме, далечни и чужди. Стихията доведе до отчаяние жителите на Аспарухово, Добрич, Килифарево, Дебелец, Кранево и др. И докато хората там се бореха за оцеляването си, се роди една нова сила – вярата, че ще ни има, вярата, че сме народ! Хиляди българи от различни населени места се опитват да помогнат с каквото могат. Хиляди българи са съпричастни към злочестата участ на пострадалите.
Човешкото у нас надви отчуждението и апатията към останалия свят и в нашия град – във Враца. Още в ранната утрин на 20 юни, когато стана ясно какво трагично изпитание преживяват нашите сънародници, спонтанно възникна идея да помогнем. Младите хора от Театрална формация „Ефект“ при СОУ „Васил Кънчов“, които напоследък присъстват активно в обществения живот, решиха да организират благотворително представление на своя последен сценичен проект – „Да рисуваш по вода“ по текстове на Николай Табаков. Реакциите на всички, към които те се обърнаха за подкрепа, бяха светкавични. Зам. кметът Красимир Богданов даде ценни съвети и се зае да съдейства за разпространението на покани и да осигури място за спектакъла. Председателят на настоятелството на читалище "Развитие" г-н Румен Павлов предостави залата. Изключително бърза и адекватна беше и реакцията на врачанските медии, които изразиха готовност да участват в благородната инициатива. Тийнейджърите ще получат подкрепа и от други свои приятели – актьора Христо Мутафчиев, председател на САБ, Христо Димитров и неговия НФА „Българе“, председателя на Общинския ученически съвет Николай Николов, Интеракт клуб Враца.
Театралният спектакъл ще се изиграе на 30 юни /понеделник/ от 19 часа в читалище "Развитие". Постановката "Да рисуваш по водата" е сценична адаптация по мотиви от разкази на съвременния български белетрист Николай Табаков, живял във Враца и силно свързан с нашия град. Изградена е като представяне на три гледни точки – на тримата герои, за живота, изпълнен едновременно с нежност и грубост, за тъгата и любовта, за надеждата, вярата и съмнението. Тя беше подготвена за участието на младите театрали в международен театрален фестивал в Албена. Специално за благотворителното представление е възможно да пристигне и авторът на текстовете. Поканите ще бъдат с цена 5, 10 и 20 лева.
Георги Митев – един от създателите на ТФ „Ефект“ е убеден, че доста хора ще се отзоват и ще се включат в благотворителната кампания, дори и да не могат да гледат спектакъла, защото каузата е благородна, а и нашите съграждани са преживели подобна трагедия: "Ако всички хора във Враца си спомнят за ужасяващото наводнение на 1 май 1966 година, ще помогнат на пострадалите от опустошителната стихия. Дори и да не напълним залата… вярвам, че има достатъчно добри хора във Враца. Важното е да направим нещо добро за бедстващите хора, които имат нужда от нашите 5, 10 или 20 лева!"
