Откриха експозиция с почти всички спасени български полкови знамена. Фотоизложбата е подредена във Военния клуб във Враца. Идеята на ръководството е да напомнят, че в Националния Военноисторически музей са изложени пленени бойни знамена на всички армии, които са воювали с България, но трофейно българско знаме няма в нито един военен музей по света. Освен това във Враца са преименувани две улици в кв. Сениче, в чест на подвизите на 35-ти Пехотен врачански полк и поручик Ангел Янчев.
12 фотоси на спасените български полкови знамена изложиха във Военния клуб във Враца. Инициативата е част от кампанията "Знание! Памет! Вдъхновение!" на Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело. Бойното знаме е част от атрибутите на българската войска още от през ранното Средновековие. По време на шипченските боеве през 1877 г., знамето е свалено от пръта и заровено на тайно място. Историята припомни историкът Мая Антова от Регионалния Исторически музей.
Мая Антова - историк в РИМ, Враца
Само двама опълченци знаят къде точно се намира и след успешно приключване на бойните действия, знамето е поставно на мястото му. На 30 август 1881 г. в София са издадени първите бойни знамена на частите от българската армия. На дръжката на всяко знаме има гривни на които пише на кого и кога е връчено и когато полкът се смени се добавя нова гривна.
В православния свят бойното знаме е светиня, т.к. върху него са изобразени свещени символи и се връчва на полка след извършено освещаване. Пленяването на бойно знаем се приема за позор, а частта се разформирова, затова опазването му се приема за изключителна храброст. Още в първите военни инструкции е обяснено защо българското знаме е по-важно от човешкия живот. В историята ни най-голямото изпитание за това е Първата Световна война през 1918 г., когато България подписва споразумение за излизане от войната.
Мая Антова - историк в РИМ, Враца:
Според него около 100 хил. български воини оказали се на Запад от Скопие и р. Вардар, остават като заложници. 12 полка от Първа пехотна Софийска, Шеста Бдинска и Сборна дивизия са задължени да предадат оръжието, техниката, имушеството, архивите и знамената си. Мнозина офицери предлагат с бой да си пробият път към родината, други изявяват желание да се застрелят пред войниците, за да спасят знамената. Надделява мнението да бъдат спазвани условията на Солунското примирие, за да не се усложнява положението на България при преговорите за мир, но да не се предават знамената.
С риск за живота си, главнокомандващите са сваляли знамената от дръжките и ги скривали, като ги увивали под куртките, около гърдите или във войнишките раници.
Красимир Богданов - историк и преподавател:
Знаменосецът на полка, поручик от Враца Ангел Янчев взема знамето и вместо него, изгаря неговия калъф, знамето увива около кръста си и така го пази в целия период на пленничество. Той осъществява ое един героичен акт. Неговото тяло е пронизано от вражески куршум, той може да отиде в Лазарет или френска военна болница, но той не го прави, т.к. знае, че знамето ще бъде намерено. Едва след като се прибира във Враца, 9 месеца по-късно той идва в болница и куршумът е изваден.
След Първата Световна война са спасени 14 български бойни знамена. В Националния Военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии воювали с България, но трофейно българско знаме няма в нито един военен музей по света. Като общински съветник във Враца, Богданов обяви, че местната управа е изпълнила един патриотичен дълг към героите от 35-ти Пехотен полк и спасителя на знамето.
Красимир Богданов - историк и преподавател:
Две нови улици, които са изградени във Враца са именувани на тях - 35-ти Пехотен Врачански полк и поручик Янчев. С това ние оказахме като наследници, като хора, чиито деди са мряли за свободата и за обединението на България, че достойнството на врачани е съхранено. тази чест ас която те спасява знамето продължава да съществува и днес.
Във Военния клуб във Враца са изложени 12 фотоси от всичките 14 бойни знамена.
Димитър Димитров - мл. експерт във Военен клуб, Враца:
Т.к. фотоси на поредните две не намерихме никъде. И нашите млади хора трябва да знаят, че имаме тсакива сопасени знаменя, нямаме пленени и да се гордеят с подвизите на своите деди. Всеки от нас, всяко семейство има някой който е участвал там. Затова са изписани и спасителите на знамената и местата на бойна слава на самия полк, защото имаме много славна история и това трябва да се знае.
Изложената експозиция във Военния клуб е постоянна и всеки, който проявява интерес може да я разгледа.
