Днес Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана Света Петка. Тя е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Денят в чест на света Петка отбелязва завършека на активния стопански цикъл и започва прехода към зимата. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. В народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. Денят се смята за повратен и в някои краища се спазва обичая „полезване”. Според него какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
