Днес на 14 декември ветеринарните специалисти отбелязват своя професионален празник. Днес открихме д-р Глория Митева отново с различни пациенти в една от най-натоварените клиники във Враца. Според нея най-важното е специалистът да вижда и усеща, точно както техните пациенти.
Глория Митева – ветеринарен специалист:
... защото животните усещат чувствата на хората – много как си предразположен към тях. Затова е много важно да ги обичаш, да подхождаш внимателно към тях и… да можеш да обясняваш, да имаш търпение към собствениците, защото и това е много важно. Работим все пак и с хора, и с животни.
Четириногите пациенти на д-р Митева са най-различни. Сред тях има и много екзотични видове.
Глория Митева – ветеринарен специалист:
Не само кученца, котенца, много ни водят напоследък птици – канарчета, папагали, гущери, костенурки. А! Водили са ни и катерички също, диви животни, нали, често, лястовички, гълъби и такива неща.
Освен домашни любимци в клиниката се лекуват и бездомни животни, които са жертви на човешката жестокост и безотговорност. Един от най-новите пациенти е кучето Папи. Той е доведен на стационар от доброволец към местна организация.
Глория Митева – ветеринарен специалист:
Кучето е възрастно доста, на около 10 години – може би и повече. Кръвните показатели са му в норма. С дирофилария е - това е сърдечен паразит. Но кучето е доста във влошено общо състояние, когато го доведоха беше със силна кахезия – все още е така. Не иска да се храни. Общо взето като цяло се предава самото животно… ...... Най-вероятно е изхвърлен, тъй като е вече остарял....
Едно от най-тежките решения, които ветеринарите са принудени да вземат е евтаназията, споделя д-р Митева.
Глория Митева – ветеринарен специалист:
Понякога – това и се опитваме да обясним на хората – това е по-добрия вариант за животното, защото то не може да каже. И когато няма, нали, смисъл и няма изгледи за подобряване, съветваме дори това да се направи. Не ни е приятно, естествено. Но… когато, нали, го правим за доброто на животното – всичко, което правим, нали, е за тяхно добро в крайна сметка.
Един от добрите примери с положителен край е историята на джак-ръсела Ани. Тя е родена с физиологичен дефект и хормонални проблеми, затова, въпреки че е вече на повече от година, остава дребна на ръст за породата си.
Надя Златева – собственик на куче:
Ани е кученце, което е родено без анус и е оставено при момичетата от ветеринарната клиника за евтаназия. Тъй като аз посещавах клиниката с предишното си куче, което е един от пациентите, които те нямаше как да спасят, решихме да вземем Ани, като приемни родители, да прави компания на моето куче. След това обаче моето куче почина и сега Ани е вкъщи. Често им идваме на гости, те си я обичат, радват й се.
Сред пациентите с драматична история е и котаракът Алекс.
Юлия Цекова – собственик на котка:
Котаракът Алекс е много стар – над 20 години, не знаем точно на колко е. Първият му собственик е бил болен от рак и… мечтаел да иде в Тайланд. Отишъл в Тайланд и там починал. И го оставил на сина ми. Той го гледа 6-7 години, но сега му е невъзможно. И ние, както не искахме котка – то се привързваш към него и те боли...
Редовен посетител на ветеринарната клиника е и четиригодишната Кая - порода Кане корсо.
Симона Димитрова – собственик на куче:
Казвам се Симона и моят любимец е тук за ваксина – годишна ваксина и да му купим храна.
Собствениците на животните пожелаха на ветеринарите да бъдат здрави и всеотдайни към пациентите си.
Симона Димитрова – собственик на куче:
Да са все така всеотдайни и да обръщат повече внимание на животните, не просто да претупват работата.
Надя Златева – собственик на куче:
Дано случаите като на Ани да са повече – в смисъл щастливия край, а хората, които не могат да се грижат за животни, просто да бъдат така добри да не си ги вземат. Животните изискват изключително много грижи. Изключително много любов.
Юлия Цекова – собственик на котка:
Да са живи, здрави и щастливи – и да помагат! Е така!
