АТМОСФЕРА:
Абонатът е изключил телефона си или е извън обхват.
Без мобилни и домашни телефони, така живеят хората във врачанското село Ботево откакто се помнят.
Венета Тончева - жител на с. Ботево
Ооооо, кога го има, кога го нема, ако ни улучат - улучат, като не - нема.
Ако трябва да позвърните нещо спешно? - Е ми, нищо като не може, така прайме, даже търсят ме, много повиквания, но не се обаждат за връзка, не свирка.
В селото няма и аптека, а най-близката е в съседното. Хората се снабдяват с лекарства - кой както може, но най-често чрез близките си.
Яна Недялкова - жител на с. Ботево
Търсим лекарства, ходим на Хайредин или някъде другаде.
А хранителният магазин в селото е отворен само три дни в седмицата и то за няколко часа.
Яна Недялкова - жител на с. Ботево
Има хляб и ориз, захар нещо ей такива неща, мляко. И това е. Ние сме като аборигени.
Но най-големият проблем остава липсата на телефонна връзка, особено в спешни случаи.
Соня Ненкова - кметски наместник на с. Ботево
Ми аз откакто ползвам мобилен телефон проблемът съществува, не мога да кажа колко години, но по високите места на селото, така по-нависокото по-хващат сигнал, въпреки, че и там се оплакват и не, няма го сигнала, като цяло го няма.
Неясно и почти невъзможно остава видеозаснемането в реално време в края на изборния ден, т.к. в района няма покритие от мобилните оператори.
Соня Ненкова - кметски наместник на с. Ботево
Надявам се да бъде осъществено видеонаблюдението, но дори и да бъде осъществено за изборите, проблемът като цяло си остава неразрешим на този етап.
От години кметовете на малките населени места изпълняват най-различни функции, освен управници, те са още полиция, спешна помощ и какво ли още не.
Соня Ненкова - кметски наместник на с. Ботево
Малко са хората, които сами си разрешават проблемите, те са и възрастни, съдействам им по всякакъв начин, с каквото мога помагам.
Хората са на различни мнения дали ще стигнат до урните в изборния ден. Но повече ги интересува насъщния.
Венета Тончева - жител на с. Ботево
Гласувам си всеки път. - Какво искате да се промени? - Па кво да се промени, за назе възрастните си е едно и също бабо, какво да прайм. От пенсийка до пенсийка чакаме да дадат и така. Правиме си сметка тука магазина, купуваме си млекце, хляб, едно друго.
А баба Яна отправи и призив към тях.
Яна Недялкова - жител на с. Ботево
Да се смират и да не бъдат толкова алчни. Тя злобата няма почивен ден, а при тях е непрекъснато, все не им стига, все им е малко. А бе осъзнайте се живота е толкова кратък. Няма да се учудя ако хората се продават. Не могат ли да помислят и за тоя беден народ дето нищо не сме видели от живот. Децата ни избегаха по чужбина, внуците ни и те безработни някои, е какво ние тук кретаме с тия пенсии и от тях гледаме да им помогнем по някога. Това е нашата родина, моята България, щот тя е мойта..../става й мъчно/... да живее по-добре, хората да живеят по-добре, а не така.
С мъничко тъга към миналото, но все пак с надежда за бъдещето остават хората, защото вярата е тази, която ги крепи, че ще дойде светло бъдеще.
