Приемните семейства са “тихите герои”. Така се определя семейство Вълови от врачанското село ДЕвене, които смятат, че отглеждането на дете е призвание.
Къде бабо те ухапа, тук ли? Веднага мажем с пастата. Това нещо ще мине, гаранция.
Това са Цецка и Ангел от врачанското село Девене. Децата и внуците им са големи и всеки от тях е поел по пътя си. Когато отново останали само двамата, както едно време, решават да станат приемни родители. Стимул за това била и дългогодишна приемна майка в селото.
Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
И така се случи, че вече нямах работа и си останах вкъщи и си викам имам още сили, имам какво да дам още от себе си.
Съпругът й я подкрепил в решението, като искали да приемат по-големи деца, но след като разбрали колко бебета имат нужда от грижа, приели профилът на семейството да бъде за деца до 3-годишна възраст.
Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
2019 г., 8 октомври когато ни настаниха първото бебенце, момиченце, точно на 3 дена. Такова вълнение, такава радост, съм изпитвала, когато са изписвали моите внучета от болницата.
Малко преди да навърши 2-годишна възраст, детето е осиновено. А Цецка и Ангел били съкрушени от раздялата.
Ангел Вълов - приемен родител в с. Девене
Вземеш го на три дена от болницата, гушнеш го, то те гледа в очите, разчита на теб и после вече като ги осиновят е най-тежко.Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
Харесаха я, взеха я, жива и здрава да е. От нас излезе един човек, едно дете което бяхме приели като свое, това беше нашето дете. Просто решихме, отидохме и казахме ние просто няма да се грижим за такива деца, защото нямаме сила, не можем да преживеем раздялата.
Два месеца по-късно семейство Вълови разбират, че от тяхната всеотдайна обич има нужда друго беззащитно дете, само на 12 дни.
Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
Сърце не ми даде да кажа, аз не искам повече деца. Това е моето дете. Кажете ми кога и къде.
Третото дете в дома на семейство Вълови е 7-месечно момиченце, но когато отишли да я вземат Цецка усетила, че детето е с температура и постъпили в болница.
Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
Тя само скимтеше, като малко кученце. Тогава осъзнах какво правим ние приемните семейства. Ние сме тихите герои, хората които правим детството им възможно.
След грижите и за четвърто бебе, Цецка сменя профила на приемното семейство за отглеждане на по-големи деца от 3 г. до 10 г., т.к. на тази възраст, те могат да се срещат с биологичните си родители, а приемните разбират, че тяхната грижа е временна.
Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
Сега имаме една госпожица на 8 г. Разликата е, че са ти свободни двете ръце, няма да го носиш, но грижите са абсолютно същите и сега в момента се учим една от друга. Трябва да пишем цифри, трябва да учим букви.Ангел Вълов - приемен родител в с. Девене
Бързо се адаптира детето към нас, тя вика аз съм вашето внуче дедо, казва, че е нашето внуче малко. Котки имаме 9-10 храни ги, в двора ходи да събира яйца и "нещо бабо да помагам", просто иска с нещо да бъде от полза.
Всеки приемен родител получава подкрепа през цялото време от екипа по Приемна грижа, особено в най-трудния период, този на адаптацията.
Александрина Димитрова - н-к на областен екип по Приемна грижа, Враца
Тогава е и моментът в който хората срещайки трудности, непознавайки децата са склонни да се отказват от тях. И ние сме хората, които ги подкрепяме, разговаряме, идваме в домовете, колкото е необходимо и ако трябва им помагаме. При бебенцата ми се е налагало в практиката и да се къпят, да им покажем, защото за тях, имат огромно желание, но напрежението и стресът в приемните родители е огромен. Те знаят, че сме винаги до тях, което им дава една сигурност и спокойствие в грижите за децата.Цецка Вълова - приемен родител в с. Девене
Обществото остана с едно такова впечатление, че ние сме едни нищо не можещи хора. Не е така. Ние работим 365 дни в годината, ние работим 24 часа в денонощието, ние не ползвам болнични и отпуски. Ние даваме част от живота си, а при раздялата и част от сърцата си, разбирате ли? Част от сърцата ни остават там при тия дечица.Ангел Вълов - приемен родител в с. Девене
Така имам едно желание, всичките къде са били да дойдат и да ги прегърна всичките заедно, ако може.
Още много деца имат от нужда от приемна грижа, грижа, чрез която децата да се научат да обичат, да бъдат състрадателни и добронамерени. А Цецка и Ангел ще продължават да дават своя принос, защото го смятат за призвание.
Мисията на промяната семейства: Да посветиш живота си на децата
А сега Ви срещаме със семейство, което е посветило живота си на децата, останали без роднини и дом. Възможно ли е едни детски очи да ти дават сила, за която не си и подозирал и да те накарат да осъзнаеш, че грижата и подкрепата за тях е твоята мисия в живота. Историята на семейство Тачеви от Монтанско.
Преди 13 г. сем. Тачеви от Чипровци правят решителната стъпка да станат приемни родители. По професия Валентина е детски учител, а съпругът й Ангел - строител.
Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
Обичам да се занимавам с деца, но останах без работа и гледам реклами за приемни родители и викам защо нали да не опитаме.
Валентина получила пълна подкрепа от съпруга си и лятото на 2012 г. било настанено първото дете - 3-годишно момиченце.
Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
На 20 юли, тогава беше Илинден. Доведохме го вкъщи, но отначало беше като зверче, нито дава да го прегърнеш, тича напред, тича назад. Бях се много притеснила, не съм очаквала такава реакция.Ангел Тачев - приемен родител в Чипровци
Първите седмици са най-трудни, докато усетиш на къде вървят нещата, какво иска детето и с по-малките пък вече и говоренето, докато си познаеш някоя думичка.. Приспособяваме по някакъв начин.
В тази ситуация, на помощ идват социалните работници.
Галя Цветкова - н-к на областния екип по "Приемна грижа", Монтана
Приемните семейства никога не са сами. Ние ги подкрепяме, разбираме и даваме професионални решения. Когато има възникнали кризи, реагираме първи, но когато има успехи се радваме заедно.
Валентина и Ангел посветили на първото дете, 7 години от живота си. Спомнят си всяка трудна и забавна случка, сякаш е било вчера.
Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
Беше много умна, много знаеше, учеше стихотворения, песни, а накрая толкова й стана интересна математиката "ауу,ма вярно е много интересна тая математика, ма аз колко много знам", така все се радваше, че е научила.
Дошъл и моментът за осиновяване, раздялата, която е неизбежна, но и най-тежка за приемните семейства.
Ангел Тачев - приемен родител в Чипровци
Тя го преживява повече, приемането, разделите после. А аз така се мъча да се държа, за да не показвам това, че ми е мъчно.Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
Моят мъж се кара и вика "недей да ревеш, стига, айде малко по-професионално". Значи 3 месеца съм била като болна.
Това обаче не отказало семейството. И в къщата им продължили да идват деца.
Ангел Тачев - приемен родител в Чипровци
Имаше едно момиченце, понеже нищо не й влизаше в главата, беше й много трудно. На тръгване, беше ни написала писмо "дано ви се падне друго дете, което да може повече да помни". Щото тук й наливахме 1+1 и тя гледа и рече 5. Викам не е 5, две е. "Ма аз чичи.." тя така ми чичи, а тоя ми вика дядо вече щото съм с бяла брада и коса "чичи вика аз защо толко не мога да помня". Викам щото не си тренирала.Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
Едното момиченце ми вика "аз като си имам деца ще го доведа ти да ги гледаш". Викам "бе защо?" - "Ми защото много хубаво гледаш деца".. Е от това какво искаш, от това по-хубаво признание за моята работа.
Сега Валентина и Ангел отворили дома си за шесто дете, 4-годишно момченце.
Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
Той е толкова харизматичен и всички го обичат, цял ден се смея и се радвам на неговите действия и думи. Ходим на разходка, събираме листенца, билки, цветенца. А сега ще се подготвяме за Коледа и ще пеем коледни песни.
А мечтата на Валентина е:
Валентина Тачева - приемен родител в Чипровци
Аз се надявам да пораснат и да идват и по някой път да се виждаме. Обичам децата, не знам, има все тука в сърцето ми все за още едно тука място.
Семейство Тачеви се надява, на намесата на държавата така, че да няма нито едно изоставено дете. А мисията на Валентина и Ангел продължава, да даряват усмивки, спокойствие и обич в детските очи.
