От началото на 90-те години много наши сънародници потърсиха препитание и работа зад граница. 3 десетилетия по-късно те получават пенсии от чужбина. По данни на НОИ, става дума за повече от 50 хиляди души. Какво ще се промени за тях след влизането ни в еврозоната, разказва Мирослава Георгиева.
Тодор от врачанското с. Лиляче е един от хилядите българи, потърсили препитание за семейството си в чужбина. Заминал за Гърция още през 1995-та.
Тодор Тодоров - жител на с. Лиляче:
Почна безработицата, почна предприятията вече да се приватизират и какво правиш? Ой да идеш навън - о тук умираш от глад. Аз и жената отидохме, оставихме децата тук. Две години и половина там на черно, работиш като вол за няма нищо. В оранжерия работих - 40 градуса ти си вътре. Онова време говоря. В момента уж се оправиха гърците заплащат много добре, но тогава така беше.
След трудния престой в южната ни съседка, заминал за Италия.
Тодор Тодоров - жител на с. Лиляче:
Имаше разлика. Там си е Европа и съвсем друго нещо е. Там работих като арматурист 13 г. Не че стигаха и там, защото сметкйите там са много големи. Взимаше се милиони милиони се похарчиха, така че беше танто за кукуригу. Но все пак като си направиш една сметка, може нещо и да заделиш.
Благодарение на този стаж, днес Тодор получава и италианска, и българска пенсия. Сборът им му помага да живее добре. Не знае какви такси плаща на банката за всеки превод от Италия, но се опасява, че с влизането ни в еврозоната животът у нас ще поскъпне.
Тодор Тодоров - жител на с. Лиляче:
Беше добре да си остане българския лев, но... Ще има спекулации, въпреки, че правителството говори е започнало и ще се бори със спекулацията. Няма да може.
Сметката показва друго. Пенсионерите заплащат между 6 и 15 евро месечно за всеки превод от чужбина в българска банка. Това означава, че на година Тодор губи по 180 евро само от таксите за банков превод. Отделно плаща допълнителни суми при всяко теглене от своята сметка. След приемането на еврото част от тези такси ще отпаднат, а други ще намалеят значително. Въпреки това част от хората остават скептични. Като Даниела от село Мраморен.
Даниела Иванова - жител на с. Мраморен:
Живях в Испания и с тяхната валута на песетата, и с еврото и кога си бяха песети беше по-добре и за хората, и за всичко… докато отпускаха някакви пари ЕС за тая държава да се издигне добре, ама после като почнат да ги връщат, държавата взе да затъва.
След 23 години в Испания не мислела, че някога ще се прибере у дома. Ковид-кризата обаче променила плановете й.
Даниела Иванова - жител на с. Мраморен:
Все съм мисля, че там ще си живеем и старините и до пенсия. Но дойде момент кога вече нещата много се обърнаха. И моят мъж вика прибираме се да си живеем вече в България.
За въвеждането на еврото у нас всички са скептици.
Тодор Тодоров - жител на с. Лиляче:
Дано стане нещо, но как ще стане не ми е ясно. Но надеждата умира последна.
Днес жената се надява след години да получава пенсия от чужбина на база на трудовия си стаж. Така както го правят над 50 хиляди българи, работили зад граница. Най-много от тях са се пенсионирали в Германия, Испания, Италия и Гърция. А сумите, които получават варират в широк диапазон - от 50 до 1500 евро.
