Фотодокументална изложба наречена „Строителите на Паметника на свободата“ е подредена в Държавния архив в Монтана. Тя е подготвена от екипа на националния парк - музей „Шипка – Бузлуджа“. Ескпозицията пpeдcтaвя нe caмo иcтopиятa нa изграждането нa мoнyмeнтa, нo и личнocтитe – инжeнepи и cтpoитeли, yчacтвaли в строителството, тяxнaтa пpeдпpиeмчивocт и вoля пpи пpeoдoлявaнeтo нa възниĸнaлитe тpyднocти.
Ангелина Емилова, началник на Държавен Архив - Монтана
„Когато говорим за този емблематичен за страната ни паметник, не можем да не споменем творбата на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“….+ Преди 140 години под перото на патриарха на българската литературата се ражда одата … + от една страна като остра реакция срещу онези , които поставят под съмнение приноса на българите за тяхното освобождение, а друга – възпяване на подвига и саможертвата на защитниците на шипченския проход".
Решението за изграждането му е на Учредителното народно събрание по предложение поетът Петко Славейков.
Чавдар Ангелов, директор на парк-музей „Шипка – Бузлуджа“.
„И тъй като истинският връх Шипка, който се намира северозападно от паметника на Свободата е със 100-ина метра по-нисък , а пък върхът Свети Никола, на който в крайна сметка е издигнат Паметника на свободата е на самото старопланинско било, народният поет Петко Славейков предлага да е именно на този връх, за да се вижда от двете страни на Балкана. А към момента, април 1879 година вече е факт Берлинския договор , разделението между Княжество България и Източна Румелия и трябва да напомня на българите от двете страни на Балкана за една голяма задача - националното ни обединение".
Паметникът на свободата е открит тържествено на 26 август 1934 година. Очаква се в началото на лятото той да бъде затворен за две години.
