Днес е един от най-българските празници. Всяка година на 1 март българите се окичваме с мартеници направени от пресукан бял и червен конец - за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Червеният цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият символизира чистотата, невинността и радостта. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март- Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, а коцесът наранил края й и се обагрил в кръв - тала добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.
