Днес Православната църква почита паметта на св. Антоний Велики. Хората свързвали името на светеца с християнската вяра. Преживявайки до 105-годишна възраст, когато починал бил погребан на тайно място. По-късно мощите му били тържествено пренесени във Виена. Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. Специално омесени за празника содени питки, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана шарката. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари и ножари. Днес имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка. В община Враца най-много са дамите носещи името Антоанета-181, следвани от името Антон-114. А на 18 януари, Атанасовден най-много са мъжете носещи името Атанас-152-ма. На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Ако на този ден натрупа голяма снежна покривка, годината ще бъде плодородна.
